История на ФК „Спартак“ Пловдив
Историята на „Спартак“ Пловдив започва не просто на 15 ноември 1947 г., а много по-рано – още в началото на ХХ век, когато футболът в Пловдив е представен от множество малки квартални клубове, обединени от любовта към играта и местния дух.
Една от най-старите и значими футболни традиции, довели до създаването на Спартак, започва със Спортен клуб „Левски“, основан на 20 юни 1912 г. в Пловдив от Антон Карагьозов, Младен Бонев, Ангел Проданов, Йордан Петров, Кирил Босев, Асен Томов, Радой Лозанов, Ненко Райчев, Велко Горчев, Симеон Василев и Петър Серафимов. За председател е избран Антон Карагьозов, а за секретар – Младен Бонев.
На 15 ноември 1947 г. клубът „Левски–Ударник“ е преименуван на Народно физкултурно дружество „Спартак“ Пловдив – това се приема за официалната рождена дата на клуба, който през следващите десетилетия се утвърждава като символ на спортната страст и гордостта на Пловдив.
Историята на Спартак не е линейна – тя е резултат от сливане и развитие на множество клубове, сред които:
СК „Славия“ – създаден през 1918 г., в който през 1922 г. се вливат СК „Слава“ и по-късно СК „Свобода“.
СК „Македония“ – основан през 1919 г.
СК „Тракиец“ и СК „Родина“ – действащи до началото на 40-те години.
СК „Шипка“, създаден през 1929 г., който през 1934 г. става шампион на Пловдив.
След политическите промени през 1944 г., част от тези клубове се включват в нови обединения, от които в крайна сметка произлиза и „Спартак“.
Родословните трансформации и обединения от множество пловдивски тимове създават богатата основа на футболната идентичност на „Спартак“, която се развива и до днес.
Първото ръководство на новосъздадения клуб включва Благой Пенев (председател), Спас Томев, Найден Маслев и Атанас Куцалов. За треньор (технически секретар) е назначен Иван Георгиев. Утвърдени са клубните цветове – синьо, бяло и червено, както и емблемата на клуба, изработена от художника Борис Стаменов.